thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4.03.2018 г., 9:42 ч.

За тези, които завинаги спят 

  Поезия » Гражданска
506 2 8

Фурорът отмина и ние сме слепи.
На трети е шумно, а днес е тъма.
Отново сме хора, самотна сълза
крещи към простора: „Бъдете!“.

Носии прибрани, излъгани думи.
Четвърти е вече. Небето мълчи.
Някой нашепва. Луната блести.
„Какво се в душите ви буди?“

Промяна ще няма. Това е до края.
Кого да събудя? Не мога с мираж.
От спомена гумен остана сондаж.
Какви ги говоря – не зная!

Звездите напяват. Олтари коват.
Четвърти ги гледа. Блед и износен.
Венците ги няма. Букети не носим,
за тези, които завинаги спят.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??