За тъжните поети

7 дек. 2015 г., 23:41

Поэзия » Другая

483 0 2

ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ

Какво ли се случва с онези поети,

които са тъжни и все неразбрани?

Които все чакат в сърцето да светне

и лутат се вечно из думи и драми?

Защо ли съзират все мрачното слово?

И там ли откриват утеха - не зная!

Но знам, че щом съмне отново

безумно побягват, преследвайки края.

Да бъдат разбрани е напълно излишно.

Затова престорете се, че всичко е ясно.

А те ще повярват и безутешно

ще ви обичат, макар и безгласно...

Robotiaga (Валентин Петров)

2015-12-11T09:25:40+02:00

Аз също се замислям, но не за дълго. А болката наистина си я има. Все пак трябва да се жевее, понякога даже и да боли. Благодаря за коментара!
Galifray (Галифрей Михайлов)

2015-12-08T15:33:54+02:00

Да, като се замисля колко велики, но неразбрани и даже незнайни поети има по света! С този стих си изразил болката на може би повече от хиляди. Браво!