7.12.2015 г., 23:41 ч.

За тъжните поети 

  Поезия » Друга
5.0 (2)
570 0 2
ЗА ТЪЖНИТЕ ПОЕТИ
Какво ли се случва с онези поети,
които са тъжни и все неразбрани?
Които все чакат в сърцето да светне
и лутат се вечно из думи и драми?
Защо ли съзират все мрачното слово?
И там ли откриват утеха - не зная!
Но знам, че щом съмне отново
безумно побягват, преследвайки края.
Да бъдат разбрани е напълно излишно.
Затова престорете се, че всичко е ясно.
А те ще повярват и безутешно ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Петров Всички права запазени

Предложения
  • От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
  • И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщ...
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...

Още произведения »