29 апр. 2007 г., 14:12

ЗАБРАВА 

  Поэзия
1357 0 38
 

Не ме поглеждай! Твоя бях... но някога.

Следите си изтривам след раздяла.

С изричане на думи до несбъднатост,

погали ме... и след това избяга.

Не ме докосвай! Твоя бях... но някога.

Отпивах те безумно до премала.

В очите ти се криех до безмислие

и в тях залязах... теб неразгадала.

Не ме желай! Аз твоя бях... но някога.

Телата ни се сливаха във цялост.

И в нас ехтеше обич като музика,

пулсираща в сърцата ни от сладост.

Не ме търси! Обичах те... но някога.

По пътя ни увяхнаха цветята,

които аз посях със чувства сричани,

във някой стих... донесъл ни забрава.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??