29.04.2007 г., 14:12 ч.

ЗАБРАВА 

  Поезия
1389 0 38
Не ме поглеждай! Твоя бях... но някога.
Следите си изтривам след раздяла.
С изричане на думи до несбъднатост,
погали ме... и след това избяга.
Не ме докосвай! Твоя бях... но някога.
Отпивах те безумно до премала.
В очите ти се криех до безмислие
и в тях залязах... теб неразгадала.
Не ме желай! Аз твоя бях... но някога.
Телата ни се сливаха във цялост.
И в нас ехтеше обич като музика,
пулсираща в сърцата ни от сладост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Предложения
: ??:??