29 abr 2007, 14:12

ЗАБРАВА 

  Poesía
1336 0 38
 

Не ме поглеждай! Твоя бях... но някога.

Следите си изтривам след раздяла.

С изричане на думи до несбъднатост,

погали ме... и след това избяга.

Не ме докосвай! Твоя бях... но някога.

Отпивах те безумно до премала.

В очите ти се криех до безмислие

и в тях залязах... теб неразгадала.

Не ме желай! Аз твоя бях... но някога.

Телата ни се сливаха във цялост.

И в нас ехтеше обич като музика,

пулсираща в сърцата ни от сладост.

Не ме търси! Обичах те... но някога.

По пътя ни увяхнаха цветята,

които аз посях със чувства сричани,

във някой стих... донесъл ни забрава.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??