28 сент. 2011 г., 22:28

Зад прозореца 

  Поэзия » Другая
5.0 (7)
655 0 6
Зад всеки прозорец, потайно намигащ,
коси е разплела босонога и гола съдба –
кадър от филм, ред незавършена книга –
тя не спи, играе притихнала покер с нощта.
Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен,
вдига мизата, бездиханна очаква картите Божии,
измъква се дяволски и ухажва нахално новия ден,
и косите си сресва с тънко трънче на кървава роза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Сказку о троих сестрицах, О прекраснейших девицах. Рассказать хочу вам я, Так что, слушайте, друзья!...

Ещё произведения »