28.09.2011 г., 22:28 ч.

Зад прозореца 

  Поезия » Друга
574 0 6

Зад всеки прозорец, потайно намигащ,

коси е разплела босонога и гола съдба –

кадър от филм, ред незавършена книга –

тя не спи, играе притихнала покер с нощта.

Залага на сляпо чифт уморени криле от сатен,

вдига мизата, бездиханна очаква картите Божии,

измъква се дяволски и ухажва нахално новия ден,

и косите си сресва с тънко трънче на кървава роза.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??