Приятелю,
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен,
животът ми бе хубав и мечтан,
едно за себе си запазих,
това че бях от някого мечтан,
в трепета небесен ме очакват,
с радост аз отивам и без свян,
както нашето приятелство,
ще помня аз винаги този блян.
© Никола Диманов Все права защищены