22 дек. 2017 г., 12:44

Зимно 

  Поэзия
421 2 4

Сняг заваля и всичко е в бяло.

Празен лист без дума и звук.

Времето спира за ново начало.

Далече от мене, далече от тук.

Колко е тихо! Колко е чисто!

Вятъра само чувам да плаче.

Сълза се отронва в очите сребристи

и пада снежинка самотна във здрача.

Нека вали! Нека не спира! 

На зимата някак приляга да стене.

Когато от спомени в ляво те свива,

а  листът се пълни със минало време.

© Някоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??