22.12.2017 г., 12:44 ч.

Зимно 

  Поезия
493 2 4
Сняг заваля и всичко е в бяло.
Празен лист без дума и звук.
Времето спира за ново начало.
Далече от мене, далече от тук.
Колко е тихо! Колко е чисто!
Вятъра само чувам да плаче.
Сълза се отронва в очите сребристи
и пада снежинка самотна във здрача.
Нека вали! Нека не спира!
На зимата някак приляга да стене.
Когато от спомени в ляво те свива,
а листът се пълни със минало време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Предложения
: ??:??