бялатишина
136 124
19 окт. 2017 г., 21:11

Звезди 

  Поэзия » Любовная
412 3 8

Ти още ме преследваш като сън,
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш. 
Сега не знам какво да си разкажа
и липсата ти как да оправдая.
След толкова предателства миражни, 
не искам обещания за рая.

 

Но някъде във мене пъстроцветно,
изкусно, самородно, тънкострунно,
раздвижва се усещане нечетно,
магическо, като вълшебна руна...

И думите ми даже ме предават
в ръцете му, гальовни и закрилни.
Със мене сякаш тайно чудо става,
плетат у мене феи мрежи силни.

 

Спасена, сред пейзажа на морето,
в сърцето си намирам светъл проход.
Усещам, като слънцето далечен, 
на утрото ще дойдеш с нежен допир. 
От толкова любов така боли ме, 
с въздишка се разпадам в черна бездна. 
В прегръдката потрептваща вземи ме, 
бъди до мен в колизията звездна.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??