бялатишина
136 124
19.10.2017 г., 21:11 ч.

Звезди 

  Поезия » Любовна
409 3 8

Ти още ме преследваш като сън,
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш. 
Сега не знам какво да си разкажа
и липсата ти как да оправдая.
След толкова предателства миражни, 
не искам обещания за рая.

 

Но някъде във мене пъстроцветно,
изкусно, самородно, тънкострунно,
раздвижва се усещане нечетно,
магическо, като вълшебна руна...

И думите ми даже ме предават
в ръцете му, гальовни и закрилни.
Със мене сякаш тайно чудо става,
плетат у мене феи мрежи силни.

 

Спасена, сред пейзажа на морето,
в сърцето си намирам светъл проход.
Усещам, като слънцето далечен, 
на утрото ще дойдеш с нежен допир. 
От толкова любов така боли ме, 
с въздишка се разпадам в черна бездна. 
В прегръдката потрептваща вземи ме, 
бъди до мен в колизията звездна.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??