6 нояб. 2023 г., 09:53

Без изход 

  Проза » Рассказы
5.0 / 2
694 1 4
5 мин за четене
Картината беше красива и стилна. Постави я в спалнята си, за да я гледа вечер. Художникът беше нарисувал слънчоглед в едър план. Приличаше по-скоро на маргаритка. Изображението му грееше в оранжево и жълто, а фонът беше много светъл с лилави оттенъци. Нима може да съществува такава красота, толкова нереална, красота, която стягаше душата ѝ и извикваше в очите ѝ сълзи? Нима всичко прекрасно е само в изкуството!
Ирена прехвърли в ума си хубавите моменти в живота си. Спомни си как съдбата я срещна с него на Боровец, в лифта за връх Ястребец. Тогава пишеше първия си роман и когато го видя, безпогрешно знаеше как ще изгради образа на главния герой. Това си беше любов от пръв поглед. Привличането беше толкова силно – трудно можеше да му се устои. Той я погледна с дълбокия си поглед и се усмихна непринудено.
–Направо летим в облаците!
–Така е – съгласи се тя и също се усмихна.
На тоя свят няма нищо друго, което да сближава така, както усмивката.
Стори ѝ се, че иска да я впечатли. Под тях глед ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »