Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина.
Алибей донесе чаша вода от чешмата в кухнята и я сложи пред Юйлин. Тя седеше на масата във всекидневната и гледаше с отсъстващ поглед към прозореца с вдигнати бамбукови щори. Дали виждаше нещо, дяволоидът не знаеше – в притихналата градина отвън беше тъмно, а в стъклата се отразяваха само приглушените светлини на покрития с червен абажур полилей и бледото лице на младата жена, което сякаш беше загубило очертания и почти се сливаше с мрака.
В ъгъла, до изрисуваната колона, гореше ненатрапчиво подов фенер, покрит с тънка оризова хартия. В нишите на стените висяха окачени на цветни въженца бамбукови рафтове, отрупани с порцеланови фигурки, вази и съдове. На една от полиците зеленееше бонсай, а в другия край, в голям правоъгълен аквариум, лениво плуваха и помръдваха с червеникаво-златисти опашки малки рибки.
Червено, черно и златно – традиционни ...