Слънчевия лъч от злато
скри тъмата в пелена
и издигна непонятна,
нова мужду нас стена.
Песен от филма „Бременските музиканти“,
текст: Юрий Ентин
Милано, Свят Бета, 19 февруари, 2020
Професорът, Мартина, Лаура и Франческо се бяха вече успешно приземили на паркинга пред стадиона и през мразовития, прорязан от сини светлини и вой на сирени въздух на Милано се затичаха към мазератито, паркирано в една от страничните пресечки. Сюе стоеше още пред отвора на сметопровода и се колебаеше.
– Хайде, скъпа! – побутна я Алибей. – Трябва да скочиш!
– Не мога! – промълви, пребледняла, девойката. – Имам клаустрофобия. Едва издържах в нишата преди малко. Оттам поне се виждаше част от стадиона. Но в този чорап не влизам!
– В другия Свят нямаш клаустрофобия – каза отчаяно Алибей. – Защо все на мен? Мирабела! – извика яростно той, после се обърна към Сюе – Чуй, момичето ми, ще бъде като в асансьор, но още по-бързо! Няма да усетиш, и вече ще си долу!
– Не ми говори за асансьори! Изприщвам се само като чуя ...