7 апр. 2008 г., 19:58

Една нощ... 

  Проза
5.0 / 1
1434 0 1
1 мин за четене
Спри, недей така да ме измъчваш вече.
Недей гледа ме с поглед властен, каращ тялото
ми цяло да трепери.
Смени към мен своето държание.
Да бъда товята робиня, за това копнееш,
виждам в твоите очи. Отново твоя да бъда
под лунната светлина.
Морето бурно е като кръвта във вените ми.
Сърцето буйно едва дочаква всяка твоя ласка.
Устните крехко докосват ме до теб.
Изпепелява страстта моята душа.
Недей ме мъчи с толкова слова. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Колесниченко Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »