mkli (Мариела Колесниченко)
6 8
7.04.2008 г., 19:58 ч.

Една нощ... 

  Проза
1342 0 1
1 мин за четене
Спри, недей така  да ме измъчваш вече.
Недей гледа ме с поглед властен, каращ тялото
ми цяло да трепери.
Смени към  мен своето държание.
Да бъда товята робиня, за това копнееш,
виждам в твоите очи. Отново твоя да бъда
под лунната светлина.
Морето бурно е като кръвта във вените ми.
Сърцето буйно едва дочаква всяка твоя ласка.
Устните крехко докосват ме до теб.
Изпепелява страстта моята душа.
Недей ме мъчи с толкова слова.
Ненужни думите са сега. Нима не знаеш, че
пак ще бъда твоя. Облаците си отиват, луната
пак ме гали. Тя единствена покрива ми тялото сега.
А то чака теб.
Аромат на бели рози между думите излишни.
Страстта отново обладава двете ни тела.
Без слова, без звук, две души отново под звездите слети са.
За тях тайна няма. И те видяха твоето огнено ридание.
За тях нескрит остана последния танц на телата ни от страст обвити.


© Мариела Колесниченко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??