ZAPP (Запрян Колев)
140 2332
4 сент. 2011 г., 17:48

Европейци 

  Проза » Рассказы
5.0 / 11
974 0 34
5 мин за четене
Европейци
Беше златна, пълна с благодат есен. Вятърът донасяше миризми на треви и препечени стърнища. Някога миризмите бяха много по-благоуханни и разнообразни, но с годините и те като хората се топяха и изчезваха.
Кръчмата беше единственото работещо по това време заведение. То, не че имаше други в замиращото село.
Седмината редовни посетители на Миховата кръчма, старци на обща възраст от шестотин и петдесет години, бяха насядали около двете маси и говореха обичайните си теми за Европата.
Разговорите се водеше на възможно най-високите за крехките им тела децибели. Всички недочуваха, затова се надвикваха, но понякога и това не помагаше и разговорът вземаше съвсем неочаквана посока – това, което им се беше сторило за чуто. Но те не страдаха от липсата на каквато и да била яснота, просто нямаше за какво и за кога.
А и темите бяха толкова далеч от мизерния им животец, че, какъвто и отенък да имаше, на тях им изглеждаше възможен. Биха поспорили, само ако чуят за нещо, което познават. Но так ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Все права защищены

Предложения

Ещё произведения »