Опашката хем се удължаваше, хем се променяше. Непрекъснато някой от челото й влизаше в малкия фургон и след десетина минути излизаше от задната му врата, за да се присъедини към следващата опашка.
На чакащите не им беше скучно – хем бяха вече дресирани, хем имаха възможност да се огледат, да видят отдалеч някоя позната физиономия или интересен човек на успоредните опашки.
А те не бяха една и две. Проснали се бяха на километри дължина, като поточета се вливаха във фургоните и изтичаха от там към следващите, успоредността им можеше да послужи като строен чертеж на първокласник.
Първата седмица на месеца – времето за редовните ваксинации. Правителството беше планирало и подредило датите удобно за себе си. Ваксинация против едно, против друго, против трето…
Цяла седмица ангажименти за гражданите. Да не скучаят, да не мислят, да не си задават неприлични и неправилни въпроси.
И без това трудовата заетост намаляваше – все повече машините вършеха човешката работа, все по-малко хора бяха заети ...