Dec 25, 2020, 11:03 AM

Инфодемия 

  Prose » Fantasy and fiction
414 3 16
4 min reading
Опашката хем се удължаваше, хем се променяше. Непрекъснато някой от челото й влизаше в малкия фургон и след десетина минути излизаше от задната му врата, за да се присъедини към следващата опашка.
На чакащите не им беше скучно – хем бяха вече дресирани, хем имаха възможност да се огледат, да видят отдалеч някоя позната физиономия или интересен човек на успоредните опашки.
А те не бяха една и две. Проснали се бяха на километри дължина, като поточета се вливаха във фургоните и изтичаха от там към следващите, успоредността им можеше да послужи като строен чертеж на първокласник.
Първата седмица на месеца – времето за редовните ваксинации. Правителството беше планирало и подредило датите удобно за себе си. Ваксинация против едно, против друго, против трето…
Цяла седмица ангажименти за гражданите. Да не скучаят, да не мислят, да не си задават неприлични и неправилни въпроси.
И без това трудовата заетост намаляваше – все повече машините вършеха човешката работа, все по-малко хора бяха заети ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Благодаря на медиите, че ми отвориха очите!
Толкова години само съм ги проживяла, добре, че ни удари короната, та започвам да живея.
- "най-после имам време за семейството": видеа с някакви бащи, които показват как сменят памперси (преди короната мъжете никога не са го правили), други, които правят ...
  457  15 
Random works
: ??:??