Опашката хем се удължаваше, хем се променяше. Непрекъснато някой от челото й влизаше в малкия фургон и след десетина минути излизаше от задната му врата, за да се присъедини към следващата опашка.
На чакащите не им беше скучно – хем бяха вече дресирани, хем имаха възможност да се огледат, да видят отдалеч някоя позната физиономия или интересен човек на успоредните опашки.
А те не бяха една и две. Проснали се бяха на километри дължина, като поточета се вливаха във фургоните и изтичаха от там към следващите, успоредността им можеше да послужи като строен чертеж на първокласник.
Първата седмица на месеца – времето за редовните ваксинации. Правителството беше планирало и подредило датите удобно за себе си. Ваксинация против едно, против друго, против трето…
Цяла седмица ангажименти за гражданите. Да не скучаят, да не мислят, да не си задават неприлични и неправилни въпроси.
И без това трудовата заетост намаляваше – все повече машините вършеха човешката работа, все по-малко хора бяха заети с управлението, поддръжката, ремонта и производството им.
Поради което броят на чиновниците нарастваше. Вече бяха към 95% от населението. И само откриването на нови работни места или благотворното въздействие на пандемиите разтоварваше люлеещото се от пренаселване земно кълбо.
Така първата седмица от месеца беше за ваксини, втората за обучения, третата за възпитателни дейности, последната за някакъв труд. Както евфемистично наричаха тридневката за почистване на работните места.
А сега ги ваксинираха. По списък, задължително, безплатно. И без това процедурата се заплащаше от здравните осигуровки, които през последната година бяха стопирани на някакви си 210% от заплатата…
Но пак добре, че не бяха всички жители на територията. Ваксинираха само средната възраст. За младите имаше време, пък и все още ги обработваха в школите за обучение. Старите бяха безполезни – каквито и добавки да имаше във ваксините, рядко успяваха да пробият натрупания през годините опит, за да създадат на негово място нужната идилична картина на необходимата за управляващите илюзорна реалност…
- И, все пак – много са – каза единият, поглеждайки отвисоко към редичките пред небостъргача.
- Ами последната пандемия се оказа остарял вариант – оправдателно се опита да обясни другият.
- Остарял… Не проверихте ли преди старта?
- Докладваха, че е нова, непозната, бързодействаща…
- Кои?
- Сър, даже имената им не запомнихме… Пък и… Или нищо, както са казвали древните…
Замълчаха.
- Докладваха от Проучвателния център, сър – почтително каза вторият – Вече са почти готови ваксините за новите епидемии.
- Какви епидемии?
- Сър, все още не са определени по вид и начин на действие, не са се и разпространили. Но ваксините са готови. Дори в момента се работи върху подобряване на състава и действието им…
- Срок на започване?
- Според шефа на отдел „Разпространение“, в момента над сто заразени мравояди са навлезли в папратите на езерото Чикатукапука. А стадо заразени биволи са стоварени в Джанганайка. И ято крулевали вече са включени в менюто на ресторантите в областта Гран Чико Пунта Мара…
Замълчаха отново. Правите редици отдолу почти незабележимо се придвижваха.
- Транспортът?
- Всичко е наред, сър. След напускането на последния фургон, ваксинираните отиват право към гарата, товарят се на превозните средства и се разтоварват в центровете на селищата си. Там в действие влиза полицията и ги насочва по домовете им. Времето, разрешено за посещение на магазините е точно 30 минути. Достатъчно за закупуване на основни продукти.
- Някакви проблеми?
- Намаляват, сър. Още повече, че ваксинираните трябва да стоят по домовете си по 23 часа и 30 минути на денонощие, а поради кризата токът се пуска само за час. Така че повечето почти не виждат и няма смисъл да излизат от дупките си…
Първият откъсна поглед от тълпата мравки.
- Да влезем и ми докладвайте какви са печалбите от кризата за днес…
После метна пак поглед към гмежта долу:
- Понякога се чудя как са се оправяли дедите ни преди сто години с тая нецивилизована паплач… Добре, че сме вече 2120 година – ерата на либералната пазарна демокрация…
----
* ИНФОДЕМИЯ – измислена от несериозни и безотговорни автори кръстоска между властови методи за управление и печалба чрез нагнетяваща паника информация и въздействаща страхово налагана пандемия.
© Георги Коновски Всички права запазени