Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строгост и внушаваше доверие, респектираше. Познаваха го като учтив и справедлив човек, който говореше само тогава, когато се налага, избягвайки да празнодумства.
Униформата му винаги беше безупречно чиста и създаваше впечатление, че само преди час е била свалена от простора, старателно изгладена и едва тогава облечена. Обувките му бяха винаги лъснати и добре поддържани.
Това беше едно от нещата, които впечатляваха всички, имащи вземане-даване със Старшината, защото той беше ерген и живееше сам - лишен от грижите на женска ръка. Въпреки това се беше научил да обръща внимание на външния си вид и явно държеше на това.
Поддържаше се в добра форма с ежедневен крос и физически упражнения. Не допускаше ...