Глава единадесета
Попътни размисли за китайците
И си вървя така по пътя, и си зяпам по витрините на магазините и младите булки, и зървам един от двете хиляди китайци у нас, дето вече май станаха милион. Те това китайците, казвам ви, трябва за пример да вземем.
Наскоро, например, разбрахме, че китайският състезател по батут станал първият китайски космонавт. Което означава, че ни застигат. А скоро и ние ще се юрнем – да ги гоним. Защото нищо не се знае – днес бензинът е няколко долара галона, утре ще стане 50 юана.
И как напредват без политици и постоянни избори? Нашите едно си знаят: „Дайте ни година власт и ще нахраним народа. Дайте ни още година – и ще го нахраним пак!”. А онези с един ориз се оправят.
Пък може да е нещо манталитетно. Ето – никой не знае колко са вече. Макар ние да се смятаме за първи любовници /възвратно местоимение „се”/, в припадък на хормонална активност все говорим колко сме могъщи, а те… Ами те мълчаливо си вършат работата.
Затова нашата армия се събира на праз ...