29 мая 2005 г., 01:35

Краят 

  Проза
5.0 / 1
1797 0 0

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

1 мин за четене
Това, което никога няма да забравя бяха връхчетата на пръстите й,
пипащи очите ми в мрака, за да усети дали плача.
Лежахме гушнати в топлата уютност на кревата, мракът създаваше
близост между нас, караше ни да мислим само за тук и сега, сякаш времето
извън този миг не съществуваше. Говорехме си думи и чувства, задъхани от
възбудата да сме толкова близо един до друг, и знаехме, че това е
Краят, че когато слънцето изгрее ще трябва да забравим за нещата, които ни
се бяха случвали, да ги складираме дълбоко навътре в гънките на
мозъчните си кутии...и си вярвахме, и бяхме прави...
Ръката ми почиваше от вътрешната част на бедрото й, където кожата бе
толкова нежна, че само от това бих се разплакал, всепоглъщаща нежност,
тръпнеща в очакване. Към думите й се добави едно ново задъхване, тялото й ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хр М Все права защищены

Предложения
  • Глава 40. Утерянные сказания Булгака. - И вот, поясню вам для приличия текущего периода, - продолжил...
  • Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхл...
  • Корчмарь. Село завеяно снегом, Вайсал спит, а февраль течение лютое. На исходе короткого месяца моро...

Ещё произведения »