МИЯЧКА НА ЧИНИИ
Нели се усамоти в малката градинка в двора на училището. С такова настроение бе тръгнала на работа в тази хубава пролетна сутрин, с такова желание! Беше си облякла най-новата блузка, току-що взета от ши­вачката. Искаше да бъде красива, обаятелна, да ù се радват всички. От вчерашния ден имаше да донабере на компютъра няколко страници. Не беше работила и час, когато в канцеларията влезе дирек­торът и ù предаде неприятната вест, че жената, която Нели заместваше, следващия месец се завръща на работа. Това така я огорчи и от­чая, че тя не успя да реагира по никакъв начин на чутото. Близо две години изминаха, откакто работеше тук. Тъкмо бе свикнала с работата, с хората и ето, че трябваше да си замине. Точно сега. Когато от една седмица все­ки ден след обедната почивка намираше на бюрото си, върху клавиатурата, цвете. Толкова приятно ù ставаше от вниманието, което ù оказваше някой от учителите. Тя не знаеше със сигурност кой е той, но се досещаше. Навярно беше мълчаливият учит ...