***
Мама работеше в болницата. Когато с татко отивахме да я вземем от работа, винаги минавахме по един и същи път. Колата катереше нагоре и така, докато стигнем почти до края на града...
Помня как за първи път забелязах църквата. Беше есен и слънчевата светлина се пречупваше в металния купол. Не можех да гледам. Сложих ръка пред очите си и онемях. Тогава ми се стори най-голямата и най-прекрасна сграда на света.
- Тате, кой живее тук? - попитах в захлас...
- Дядо Поп и Дядо Господ.
- Искам и аз такава къща!
Татко не ми отговори, но когато видя мама и й каза за моето желание, тя се усмихна и ми обеща, че ще се постараят в следващата ни квартира да имам самостоятелна стая.
Тогава трябва да съм била на около пет.
Години след това се преместихме да живеем близо до нея. Вече бях във втори клас и знаех, че това не е просто къща, а храм, в който християните се молят. Въпреки всичко имах голямо желание да го разгледам...
Така се случи, че се сприятелих с едно момиче от моя клас. Учехме заедно и ...