Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, пиеха бира или по чаша вино и всичко си беше както до сега. Майк я придърпваше и заравяше пръсти в косите й, целуваше я леко по шията и беше идеален съпруг. Розалин започна да му вярва. Стана по-спокойна, виждаше, че Майк я обича и желае, въпреки че от десет години са заедно. Малко по малко се пропукаха съмненията й. Беше се отпуснала и оставила по течението. Ще запази брака си, ще си запази живота… Няма повече да слухти.
Но през уикенда, когато техните приятели Линда и Тод бяха у тях, разговорът се завъртя за Люси.
Линда поде :
- Много ми е мъчно за Люси. Жалко за това красиво момиче. Разбити мечти, такъв ужасен край.
- И нищо не успяха да намерят, тези некадърници – Розалин потрепера - дано ...