Дните се затъркаляха и отминаваха като  облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
   Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, пиеха бира или по чаша вино и всичко си беше както до сега. Майк я придърпваше и заравяше пръсти в косите й, целуваше я леко по шията и беше идеален съпруг. Розалин започна да му вярва. Стана по-спокойна, виждаше, че Майк я обича и желае, въпреки че от десет години са заедно. Малко по малко се пропукаха съмненията й. Беше се отпуснала и оставила по течението. Ще запази брака си, ще си запази живота… Няма повече да слухти. 
     Но през уикенда, когато техните приятели Линда и Тод бяха у тях, разговорът се завъртя за Люси. 
Линда поде :
-    Много ми е мъчно за Люси. Жалко за това красиво момиче. Разбити мечти, такъв ужасен край.
-    И нищо не успяха да намерят, тези некадърници – Розалин потрепера - дано да не се повтори…
-    Ченгетата са затворили случая, така чух. Никакви улики не открили, нищо, нито ДНК... Умен тип – Тод отпи от бирата и заклати глава.
     Само Майк мълчеше. Розалин бегло го наблюдаваше, но той не пророни нищо. Само гледаше встрани. Но после  им каза:
-Няма ли за какво да говорим тази вечер, ами си чешем езиците за тези неща. А може това момиче…хмм… да не е толкова света вода ненапита…
- Майк, чуваш ли се какви ги говориш?- Линда го погледна учудено.
-Чу се някаква история. Забъркала се е с неподходящи хора – продължи Майк. Не може да й се случи това, ако не е затънала, както чух…
            -Така ли? Аз не съм чул подобно нещо – каза Тод и зацъка пак с глава -  напротив, много свястно момиче беше… За какво говориш, Майк?
      - Че е разигравала някого… и си е намерила майстора – процеди злобно Майк.
         Стана тегаво. И тримата впериха очи в Майк, но той млъкна и извърна глава.
-    Кой иска още бира? – попита Розалин, за да замаже нещата.
   Линда тръгна с нея до кухнята да й помогне. Извадиха бирите, още чипс и соленки от една кутия.
-    Не ми се вярва  това…за Люси – продължи Линда.
-    И на мен, не ми се вярва. Тя беше сериозно момиче. Хубаво и умно…защо ще  злословят  така хората, не разбирам. Ще разпитам Майк, ако науча нещо, ще ти кажа.
-    Окей, Рози. Ама Майкъл се подразни, като стана въпрос за Люси…Защо избухна?
-    Не знам. Тя идваше у нас често, помагаше ни за Рон, наглеждаше го, знам ли… 
        Минаха на друга тема, но Розалин потръпна. Изплува пред очите й гривната, забутана на тавана. 
        Имаше още 16 дни до завръщането на Рон. Започна пак нещо да я човърка след този разговор. Луташе се  отново  …в догадки. Трябваше да си изясни случая ... Май не знаеше какво иска. 
          Напоследък добре се разбираха с Майк. Щеше да поговори с него. Да го попита искрено и  се надяваше да получи достоверен отговор. Да се разсеят подозренията й.
      Нахлузи хубава рокля, пръсна малко парфюм на китките си, сложи карминово червило, добре се издокара. Майк я харесваше с тази рокля, приличаше на очите й, леко кафеникава с жълт нюанс. Реши да отиде за обяд към работилницата на Майк, но не му звънна предварително, а да го изненада. Щеше за хапнат и ако имаше възможност да отвори приказка за гривната. Щеше да стъпва по тънък лед -  внимателно стъпка по стъпка… ако Майк не се затвори като мида… Надяваше се, че ще го предразположи на чаша бира да си поговорят като приятели.
       Приближаваше се с колата, когато видя, че Майк се качва във форда и потегля нанякъде. Розалин щеше да му бибипне, но нещо я спря. Остави две коли пред себе си и потегли зад тях. Не беше хубаво да го проследява, но любопитството я накара да види на къде се е запътил по обед.
     Майк излезе от булеварда, после пое извън града. 
                  Къде ли отива?
       Розалин извади от жабката на колата шапката си с козирка, прибра косите си  и я нахлупи ниско над очилата си. Караше след него, но оставяше няколко автомобила дистанция.
 Ахна, като видя, че Майк свърна към мотела ”Черният лебед”. Имаше кръчма и десетина бунгала, пръснати из гората. Не се славеха с хубава репутация, чуваше се за тях гадни работи. Някакви отрепки се въртяха тук.
  Розалин намали и заби спирачки встрани по един черен път преди мотела. Слезе от колата и се запровира през дърветата. Видя форда пред едно бунгало. Майк отключи вратата и влезе в стаята.
           Какво ли прави тук? Забъркал се е…в нещо…Май не трябваше  да тръгва след него.
            Тя се стаи зад едно дърво и опря ръце на кората му.
    Стана й гадно, като видя, че  след десетина минути  един ситроен спря зад форда. Едно младо момиче, около двайсетгодишно слезе и затръшна вратата. Беше с леко дръпнати очи, имаше  азиатски черти, дребна, изящна, с лъскава коса, вързана на конска опашка, с къси панталони, грациозни крака на газела, тънки глезени, и хубави устни.         

          Момичето беше като порцеланова статуетка, много красиво и нежно. Потникът й се беше впил в тялото и очертаваше едрата й гръд под дантелено деколте.
  Розалин гледаше и не вярваше на очите си. 

    Майк излезе на верандата и посрещна момичето. Призля й. Целуваха се, а ръцете му я стиснаха за дупето, после влязоха вътре. 
      Тя се свлече зад дървото. Не беше очаквала това от Майк. Хлъцна от изненада…
            Кучи син! Любовница  върти…как не е знаела…
          Много му се ядоса. Стоеше като шашната там и не знаеше какво да прави. Набра още ярост. 
       Ще ги научи тя, ще се оправя с него…и с нея...
       Розалин се запъти бясна към бунгалото. Но застина на място , когато чу, че се заливат от смях:
-    Ееее, Майк. Това е...Направих каквото искаш. Ето ти и снимките. Достатъчни са… той ще плати…няма къде да иде…ще плати…хахаааа….такъв   глупак…виж го… виж му туловището…гадост, едва го издържах… А аз си искам половината, както се разбрахме.
-    Много бързаш, Джен. Нека да изпипаме нещата…после ще делим. Хубави снимки…ехааа….харесват ми…Хаааа, стават за плейбой….хааа…
       Розалин се подпря до стената, отвън до прозореца и не прекрачи по - нататък. Чу ги. Щяха да изнудват някого. За пари. 
    После погледна и ги видя. Майк и Джен се търкаляха в леглото, а Джен мъркаше като доволна котка. Дрехите им бяха по пода, нетърпеливи да се впуснат в любовна игра. На масичката бяха разпилени снимки. 
      Кой ли щяха да изнудват?
    Обърна се и погнусена се запромушва към дърветата.
    Стовари се върху седалката с омекнали крака, с празна глава и треперещи пръсти. Сложи ключа, но го изпусна, после зарови глава над волана и заплака. Горчиво закапаха сълзите й. Безнадежно беше…
      Разбит брак, разбити илюзии…не знаеше какво да прави. Очите й пареха като въглени. Сърцето й стържеше в гърдите тежко-тежко. Не можеше да си поеме дъх. Остава само това - да си докара сърдечен удар...

  Я се стегни, Рози...! Стегни се!- заповяда си сама.
 Стегна се. Подкара колата. Да иде при Линда?

        И какво да й каже, че мъжът й е с любовница, ще изнудват някого, скрил е гривната на убито момиче на тавана… няма как да сподели това с най – близката си приятелка. Не може да каже на никого....що да стори...
    Полудяла, Розалин караше  безцелно из града, после свърна към един парк. Седна на пейката. Затвори очи и сълзите й се затъркаляха по бузите. Беше се сринала. Чувстваше се като уплашено и непотребно кутре...никому ненужно. Излишно.
-    Какво Ви е? – до нея спря един мъж на средна възраст.
-    Оставете ме на мира . Махайте се, не ви влиза в работата ! – изкрещя му Розалин.
    Мъжът я подмина, като я гледаше слисано.
   Поседя малко, после  подкара към работилницата на Майк. Две момчета ремонтираха нещо в халето, кимна им и  влезе в офиса. Седна на дивана. Мяташе се в лоши емоции... разрушаващи... егото й.
    Хубавецът още го няма. Ще го почакам…имам  цялото време на света…- ядно си мислеше Розалин.
    После й дойде нещо на ум, приближи се до бюрото на Майк. Отваряше чекмедже след чекмедже, разглеждаше какво има вътре, без да размества нещата. Най-долното чекмедже беше заключено. Затърси ключ, но не намери. Другите чекмеджета нямаха ключалки.
      Какво ли има тук? Нови тайни?
  Раздразнението я повлече. Искаше на всяка цена да отвори проклетото чекмедже. Дърпа го, но то не подаде. 
    Изрита бюрото и седна пак на дивана. Взе една цигара от пакета на Майк и запуши. Пръстите й барабаняха нервно по облегалката. Всмукна бавно дима и затвори очи. 
     Дишай, издишай Рози…и пак…дишай, издишай… Как да отвори чекмеджето?
        Завъртя се пак до него и го снима с телефона си. Снима и цялото бюро.  Щеше да отиде при ключар и да пробута някаква история…Смачка фаса в препълнения пепелник. Излезе навън.
       Слънцето прежуряше. А душата й също…нажежена до червено, като ръжен в камина…
    Розалин подкара към ключаря.

          Щеше да се ровя… до дъно ще разровя тайните истории  на Майк. Мръсните истории…Ще види той...от къде изгрява слънцето...така го ненавиждам..Мразя го....
    Трябваше да намине и при фотото. Да потърси работа. Ще се размърда, ще работи, ще зареже  този лицемер…

  Ту я обземаше слабост, ту ставаше силна . Люшкаше се от едната в другата крайност.

Да стъпи на крака, да си вземе и Рон. Но къде ще отиде?  Как ще се издържат? Има само кредитни карти...

          Вече нищо не е в ред…нищо…нищо.

      Дали да не отиде в полицията и да го изпее...за гривната? Сърбяха я ръцете за отмъщение. 

     Да, това заслужава ...в дранголника...        И да се махне от живота й. 

А тя ще си остане у дома, без него...ще се справи.
    Нямаше да му прости…объркана и нещастна, тя натискаше педала на газта и се носеше по улиците. 

                         Следва………….