1 мар. 2016 г., 22:19

Опълченецът 

  Проза » Рассказы
5.0 / 1
928 0 1
11 мин за четене
Опълченецът
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които е раждало и с българщината на която е възпитавало.
Пролетта на 1877 година настъпи рано и завари полетата наполовина отърсили се от снежната си покривка. Тук - там се белееха останки от снежни петна и ивици, а от угарите се вдигаше лека и омайна ефирна пара. Овошките изненадани от топлото време, усещайки дълбоко вътре в себе си напора на плодотворните и живителни сокове, не успяха да устоят на изкушението и се предадоха - цъфнаха в най – различни цветове.
Още не беше заглъхнало ехото на топовните гърмежи на въстаниците от Панагюрище и Клисура, още не бе засъхнала кръвта по турските ятагани, а плачът и воплите за помощ на изкланите хиляди майки и деца още обикаляше, като призрачен стон блъск ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първан Киров Все права защищены

Предложения
  • Буджак завален снегом. Стынут в стуже уныния долгие зимние ночи. Высокие сугробы холодно держат рыхл...
  • «ДОМКРАТ» Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за...
  • Глава - 6 Олимпиада. Ученики прошли тёмной каменно-известковой туннелю с рубцами от молота из гранит...

Ещё произведения »