Опълченецът
Малцина са хората, които са чували за село Опълченец. Още по – малко са тези, които са го посещавали. Разположено в гладката като тепсия тракийска равнина, брулено от ветровете и навявано от снеговете, жарено от горещите слънчеви лъчи, селото винаги се е славило с буйните личности, които е раждало и с българщината на която е възпитавало.
Пролетта на 1877 година настъпи рано и завари полетата наполовина отърсили се от снежната си покривка. Тук - там се белееха останки от снежни петна и ивици, а от угарите се вдигаше лека и омайна ефирна пара. Овошките изненадани от топлото време, усещайки дълбоко вътре в себе си напора на плодотворните и живителни сокове, не успяха да устоят на изкушението и се предадоха - цъфнаха в най – различни цветове.
Още не беше заглъхнало ехото на топовните гърмежи на въстаниците от Панагюрище и Клисура, още не бе засъхнала кръвта по турските ятагани, а плачът и воплите за помощ на изкланите хиляди майки и деца още обикаляше, като призрачен стон блъск ...