Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхванаха работата. Първо огледаха и набелязаха здрави прави дървета. После всеки започна да сече по едно дърво. Звъннаха брадвите и подплашиха птиците в гората. Запъркаха криле, разкрякаха се птици, литнаха уплашени от виковете на хората. Дзън-дзън-дзън…ечаха брадвите из цялата планина. На обед седнаха да похапнат и да пия студена вода от ручея. Бистра беше водата. Харна беше. Станаха и продължиха работата. Дебели бяха дънерите, трудно щеше да ги повалят. До вечерта пет дървета бяха отсечени и за днес свършиха. Ръцете им трепереха от умора, но усилието си струваше, работата напредна. Тръгнаха към село, свечеряваше се, но се закачаха и смееха дружно. Мирко им плати и те влязоха в кръчмата, а той о ...