6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. Кацнал със специално самолетче на пистата между Бяла Слатина и Борован, пристигна с кола. На площада – гъчкано с народ. И не е вярно, че хората са били насила карани. Ами! Просто всеки иска да види на живо държавния глава…
Аз бях до сами парка, до едни храсти. Зад тях стояха няколко милиционери и десетина цивилни. Не от нашия град – личеше си.
Говори Тодор Живков – не съм и слушал какво каза, ръкопляскаха хората…
После се разотидохме.
То така бяха и манифестациите… Време и място да видиш хора и да те видят.
Дори детските ясли излизаха на 24 май – върху каросерията на камион, постлан килим, отгоре му столчета, на тях децата.
Ние минавахме по главната под строй. Ей ме на снимката – бодър, све ...