Слънцето всячески се опитваше да проникне през спуснатите тъмночервени завеси. Но не успяваше. Онова, на което беше способно, бе единствено да създаде един задушаващ с цвят на вишна сумрак. На леглото бяха нахвърляни десетина черни блузи, а върху тях сякаш беше посипан блестящ прашец като онзи от приказките, който кара хората да се чувстват щастливи. Това беше просто пясък, озовал се там, може да се каже, съвсем случайно. На земята бяха пръснати няколко сребърни пръстена, а по стените бяха окачени плакати на групи като My Chemical Romance, Taking Back Sunday, The Used и др. Стаята изглеждаше пуста, но всъщност не беше така.
В най- тъмния й ъгъл, свито между студенината на стената и безразличието на гардероба, седеше едно момиче. Имаше къса черна коса, падаща естествено над очите му, които бяха подпухнали от плач. Гримът му се беше свързал с горчивите сълзи и беше потекъл надолу по бузите му, обагряйки ги в черно. Сърцето му беше разбито. Болката изпълваше цялата му душа. Нямаше сили до ...