Тлака в Министерския съвет
Сгушен в тъмното килерче, той с внимание гледаше простодушните сцени от първобитния още синдикален живот. По-смелите учители се шегуваха с министрите, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от министерска страна, дето се пущаха стрели против даскалското съсловие. Закачките, глумите и шегите се сипеха като дъжд; откритите смехове посрещаха двусмислените остроти, които изкарваха руменина по най-опечените бузи.
- Я стига сте се превивали от смях, ами попейте пак! - извика весело стопанката, която готвеше гощавката. - Янке, Желязке, нагласете някоя, та засрамете везирите, нашите везири не струват за бъзев гребен - не пеят...
Янка и Желязка не чакаха да им повторят и подхванаха една песен, а по тях - всичките песнопойки, които се разделиха на два хора: единият изпяваше един стих, а другият хор го повтаряше. Първият хор, в който бяха първокласните певици, пееше сопрано, вторият държеше по ниска нота.
Ето песента:
Данаил ...