Той усети, че да се скрие в мрежата, е удобно и безопасно. Разбра бързо, че там всяка грешка е поправима.Можеш да пренебрегнеш нечие мнение, без някой да се вглежда в лицето ти, да изтриеш каквото си искаш, да си неуморен да създаваш връзки, които обявяваш за приятелства, да измисляш един живот, който няма как да е твой. Харесваше му да посещава места и да преживява случки с някого - там , където никога не са били заедно.Зарадва се , че и любов може да се сътворява и да се измерва с нахлуващи един през друг мейли, чатове, лайкове, които показват , че твоят компютър е в диалог с друг компютър и че си в играта, в случая - любовната. Компютрите са безполови и чрез тях може да се флиртува, да се споделят чувства и дават обещания.Какво по-хубаво от това!

     Тя се появи тайнствено в неговата стая с профила си една нощ. Написа му, че такъв мъж като него напразно е търсила. Срещите в мрежата зачестиха и бяха все по-вълнуващи. Той и призна , че не може да си представи дните без нея. Уверяваше я ,че е тъй болезнено да остава сам вечер.Приласкавам те, казваше , дори на сън, пробуждам се , а теб те няма.Лягам си със смартфона, обречен да бъда в плен на мисълта за теб и едва дочаквам онлайн срещите ни. Тя се усмихваше от снимките и клиповете си, все по-обещаващо. Изпращаше игриви предизвикателства и купища червени сърчица, за да му покаже , че и на нея много и харесва играта.

     След време той разбра, че тя принадлежи към виртуална общност - група от съмишленици, които се зоват приятели. Беше се отказала от името си и бе избрала псевдоним  "Враната". Там в сдружението било страхотно - сподели му, като в голямо семейство, качват си фотографии, разменят си информация, участват в онлайн събития, дават си съвети, утешават се. Мрежата била като комуна, като огромно общежитие без стаи и врати, без досадна покъщнина, нещо като в райската градина , изпълнена с щастие и безкрайно благоденствие. Опита се да си представи как изглежда една врана. Самотна птица в сиво и черно, уж с ятото, но встрани от другите. Кацнала е на гол върхар, люлее се от вятъра и навява тъга. Спомни си за намерението им да се разхождат някога по влажни улици без посока, прегърнати. И минувачите щяха да им се радват и да кимат съучастнически. Даже някаква цветарка  може да ни подари цвете - додаваше тя. Запомнил беше , че тя обича мирис на мокрота и цъфнали липи, а той   и бе обещал да  я заведе някога до един басейн с рибки. След целувка ще ги погледат, а светът, сякаш ще е изчезнал  завинаги.

       Всичко беше толкова красиво, вълнуващо и обещаващо, докато не започна да получава странни съобщения. Те били лични и защитени, а изпращачът, т.е. тя  - не е в списъка му с контакти. Появяваше се и меню, което съвсем го обърка - да се премахне или блокира връзката. От съображения за сигурност пък  настояваха всеки път да потвърждава името и паролата си.Питаха го настойчиво дали не е робот и му изпращаха безкрайни кодове.

       Една вечер, преглеждайки пощата в уютната синева на монитора, съзря мейл от Враната. Сърцето му се превъртя. Останал без дъх, прочете :Любовта - само онлайн , пишеше, другата - невъзможна.