Влюбих се! Хлътнах по него. Той, поетче някакво, измислено. Как стават тия работи, четеш нещо и си мислиш, че за теб е писано. До вчера бих се изсмяла на подобно твърдение. Виртуална любов. Ха! Че тя е само за ученичките. А съм вече на трийсет и шест.
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, но всъщност съм леко луда. Малко хора го знаят. Крия истината и от себе си. Все едно и аз не знам. Може и заради това да не намирам точното си място в този свят. Къде ли не го търсех. Но глупостта да опитам да се намеря във виртуала, беше най-голямата. Аз, уж за забавление, прекрачих там, в света на Интернет, та го открих тоя. Измисления. И като всяка илюзия без стойност, хубава.
Край него бъкано от фенки. И аз фен му се писах. Барабар Петко с мъжете. Той на всички се усмихва, с всички любезен. Изпросих си и аз усмивка. Такава - две точици и скобка. Уж нищо, знаци някакви, а ми хареса. В реал не получавам и толкова.
И от там започна всичко. От усмивката му. Боже, как ми се усмихна само.
Дали ...