Виртуални кошмари

20.10.2009 г., 11:22 ч.

Проза » Разкази

5.0 (3)

774 0 3

4 мин за четене

Влюбих се! Хлътнах по него. Той, поетче някакво, измислено. Как стават тия работи, четеш нещо и си мислиш, че за теб е писано. До вчера бих се изсмяла на подобно твърдение. Виртуална любов. Ха! Че тя е само за ученичките. А съм вече на трийсет и шест.
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, но всъщност съм леко луда. Малко хора го знаят. Крия истината и от себе си. Все едно и аз не знам. Може и заради това да не намирам точното си място в този свят. Къде ли не го търсех. Но глупостта да опитам да се намеря във виртуала, беше най-голямата. Аз, уж за забавление, прекрачих там, в света на Интернет, та го открих тоя. Измисления. И като всяка илюзия без стойност, хубава.
Край него бъкано от фенки. И аз фен му се писах. Барабар Петко с мъжете. Той на всички се усмихва, с всички любезен. Изпросих си и аз усмивка. Такава - две точици и скобка. Уж нищо, знаци някакви, а ми хареса. В реал не получавам и толкова.
И от там започна всичко. От усмивката му. Боже, как ми се усмихна само.
Дали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

НЕ СЪЖАЛЯВАМ
Справедлива обич.

Пред зала 13 на Софийски Градски Съд се събираха хора, които щяха да бъдат “публика” на едно необича...
Снежна повест 2

Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, ...
Целувката на Ана

Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница....

Още произведения »