Глава деветнадесета
За пътешествениците във времето и пространството
Зимата се вихреше със страстта на някогашна госпожица, изведена на първи бал… Тя танцуваше по земята, разрошваше оголелите клони на дърветата, замеряше случайните минувачи със сняг – независимо дали бяха излезли на лов хищници, търсещи подмината от мраза тревичка пасящи, решили да поемат чист въдух хора…
А чистият въздух им беше необходим. Няма как – ако искаш да ти е топло, налага се да загрееш и въздуха в стаята. Пък загретият въздух хич, ама хич не е без мирис и цвят. Особено, ако е призван да отоплява Мързеливището - стаята на Вселенския жрец…
Затова Ник Кол Ай-ай често излизаше навън. И по една случайност погледът му беше насочен все към Тунела. Но там се виждаха само светлинките на профучаващи космолети. И никой не отклоняваше към Междинната станция…
Можеше да провери за пристигнали от нейде си като отиде да попита дежурните. Например – случайно минавайки от там. Или да помоли за помощ – забравил как се казва Ос ...