Глава седемнадесета
За бизнеса, монопола и пазарните роби
Навън пак валеше… Есен… Дъжд… Влага навред… Сумрачно… Възкисело всичко – настроението най-напред…
А Чек тръгваше тази сутрин към своята Земя. И пътем щеше да мине близо – на няколко светлинни години, от Земята на Мил Итса и Ник Кол Ай-ай…
Мил Итса искаше да отиде, да види, да се почуди на приятелките си – как може да живеят без магии и геройства. И, разбира се, да се срещне с родителите си. Ако те не са използвали тоя мобилен свят, за да намерят друго място – удобно за тях…
Ник Кол Ай-ай хич, ама хич не щеше да мърда от тук. То лятото не му се скиташе по планетите, та сега ли…
Сега беше време за огъня. Който си гори в огромното огнище, поглъща довлечените с много заклинания дърва, прави стаята топла, уютна, приспивна…
И в кухнята цвърка голяма пържола…
Пък зимата…
Зимата е още по-хубаво. Вътре. Навън – само за известно време. Така – за разнообразие…
Тъй че момчето хич не щеше да тръгва. Дори с Мил Итса… Задникът беше много по-уб ...