Where gravity is dead
Човек започва да гради нещата на основата на някаква бледа представа. Да кажем, че всичко започва с една проста картинка, цветен рисунък на това, което животът ни би трябвало да представлява. И човек, понякога съзнателно, понякога не, се стреми да създаде от този шарен, леко неясен пейзаж на въображението една действителност, в която ще е щастлив да живее. С времето има неща, които изпадат от картинката и такива, които се появяват, но основните щрихи се запазват. Поне с мен човека е така. Рисувам живота си всяка сутрин. Търкам подовете, чистя чуждите стаи за 13 лева на ден, а съзнанието ми рисува мечти. Откъсва се от цялата циничност на живота и плава в дълбините на въображението. Там намира покой. Не... не, по-скоро намира смисъл да съществува. Отвъд реалността, далече от местата, където гравитацията те дърпа надолу, то твори своя собствена реалност. Мечтае само за себе си. Но с годините, както всяка друга картина и тая губи яркостта на цветовете си. Губи малките ...