Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката му. Когато се смее, на лявата му буза току разцъфне една толкова симпатична трапчинка, че ми иде да я погаля. Е, не го правя, естествено. Аз съм сериозна, омъжена жена, пък и с него сме си само приятелчета, а такъв един жест знам ли как би се изтълкувал. Всъщност, мога да се досетя.
С него работим вече няколко години, какво ли не сме преживели заедно, с всякакви служебни неуредици сме се сблъсквали, така че има защо да сме си близки. И уж всеки ден сме заедно, а не бях забелязала, че очите му са помръкнали напоследък и трапчинката никаква я няма.
Днес ми каза за любовта си. Съвсем простичко и с малко думи. Много хлътнал, завалията, не му излизала от главата, не можел да спи, нямал апетит. Типичен случай на болен от любов.
- Добре, де - посдъвквам го малко - дай малко повече подробности! Досега разбрах само, че е голяма красавица.
Той се притесни, закърши пръсти, дългите му мигли затрептяха като на смутено девойче.
- Ама... нали ти казах, трябва да съм много дискретен. Тя е омъжена.
- А така! - изгледах го строго аз - От всички хубавици, дето те преследват, точно в омъжена намери да се влюбиш! А мислех, че вече си пораснал! Тя какво мисли за всичко това?
- Там е работата... тя изобщо не подозира!
- Браво. Е, това вече е върхът! - взрях се в него като в някой от непослушните ми ученици. - Бе ти добре ли си?
- Не, не съм - тросна ми се той и понечи да си излезе. Сърцето ми се сви от жалост, искаше ми се едновременно да го напердаша и да го прегърна.
- Виж сега, мило, много ми се иска да намеря най-точните думи, за да те утеша... или по-скоро окуража, знам ли?! Може пък да има надежда, а? Що за брак е нейният?
- Съвършеният брак. Любящ съпруг, любяща съпруга и две деца. Идилия.
Чак ме доядя. Загубено момче. Виждала съм какви момичета го чакат след работа, едната две поредни години беше избирана за мис на града ни. Даже си мислех, че имат сериозна връзка, често ги виждах заедно. А то виж каква била работата...
- Гледай сега, сам разбираш, че най-добре ще бъде да преодолееш това чувство - занареждах с усещането че изливам клише след клише. Обаче вече не можех да се спра. - Бас държа, че е и по-голяма от теб, с тия две деца... Просто трябва да се вземеш в ръце и да поразмислиш за всички тия неща. Пък и възможно ли е да си чак до такава степен хлътнал по жена, която дори и не се досеща за това? Не се сърди, но не допускаш ли , че е възможно малко да преувеличаваш? Не е ли възможно да е просто увлечение? И да отмине с времето...
Той не каза нищо. Дори не ме погледна, измъкна отнякъде един диск и ми го подаде.
- Това е тя. Пусни го като се прибереш и ще я видиш.
Толкова бързо изхвърча навън, че си помислих, че съм го разстроила.Е, поне му казах каквото мисля. Може и да ми се е пообидил малко, но знам, че ще му мине, твърде много държим един на друг, за да позволим на една такава история да развали приятелството ни.
Същия ден имах много работа, изникнаха и допълнителни ангажименти и се прибрах окъсняла и изморена. Знаех, че тепърва трябва да се захващам с домакинската работа,но се сетих за диска и реших първо да го пусна, ей така, докато поотдъхна малко.
Е, не ми казвайте, че сте се досетили. Защото аз не бях. А именно аз бях до него през всичките тия години. Беше ме снимал пред сградата, докато говоря с колеги, на пейката с децата, на люлките с малката, докато пуша в почивката... За повечето изобщо не знаех, някои ми ги направи наскоро, шегувахме се... Няма значение, няма значение, просто сега отивам да приготвя вечерята. А и децата сигурно имат цял куп домашни. Всъщност, като се замисля, толкова добре се нареждат нещата! Той, милият, ще бъде по-изненадан и от мен сега, защото не знае сестра ми колко го хареса. Тя се върна наскоро от чужбина, от години не се беше връщала и той не знае за нея. Близначки сме.
- Я, мамо, това ти ли си? - малката се беше появила безшумна като никога и сега зяпаше монитора. 

После ме гушна и разтревожено попита:

- Ама... защо плачеш?