30 dic 2011, 16:41

Защо плачеш? 

  Prosa » Relatos
894 0 6
4 мин за четене
Колегата ми е влюбен.
Симпатяга е, с десет години е по-малък от мен, но понеже е бил ученик на наш семеен приятел, все го имам за момче. А, всъщност, е хубав млад мъж, много лъчезарен, все усмихнат и готов да се пошегува. Сестра ми наскоро го зърна и доста си падна по него, всъщност - по усмивката му. Когато се смее, на лявата му буза току разцъфне една толкова симпатична трапчинка, че ми иде да я погаля. Е, не го правя, естествено. Аз съм сериозна, омъжена жена, пък и с него сме си само приятелчета, а такъв един жест знам ли как би се изтълкувал. Всъщност, мога да се досетя.
С него работим вече няколко години, какво ли не сме преживели заедно, с всякакви служебни неуредици сме се сблъсквали, така че има защо да сме си близки. И уж всеки ден сме заедно, а не бях забелязала, че очите му са помръкнали напоследък и трапчинката никаква я няма.
Днес ми каза за любовта си. Съвсем простичко и с малко думи. Много хлътнал, завалията, не му излизала от главата, не можел да спи, нямал апетит. Тип ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??