18.12.2004 г.
гр. Габрово
Драги Явор,
Пиша ти това писмо с призив за съпричастност. Не помня дали съм ти разказвал за моята съседка. Най-вероятно не съм. Мина се казва. Не ѝ знам фамилията. Само знам, че е родена тук, в селото, в което живеем сега - Черневци. Селото е малко, има-няма 10 души живеят тук, все стари хора. С жената търсихме къща на село, да сме на чист въздух. И попаднахме тук. На 20 минути път с кола от Габрово. Къщата, която купихме, беше в плачевно състояние, но след основен ремонт вече е повече от добра. Милена се радва, че ме е послушала. Нейните пристъпи на задух тук изчезнаха. Въздухът е уникален, приятелю. Чист! Особено сутрин.
И като казах сутрин...
Преди месец, докато се приготвяхме за работа, видяхме баба Мина на пейката пред дома си. Тя рядко излизаше, повече я виждахме през уикендите, докато чисти из двора. Та, през онази сутрин тя беше на пейката. Главата ѝ беше клюмнала на една страна. Ръцете ѝ бяха скръстени в скута, а в дланите си държеше парче хартия. Ока ...