Heinrich Heine Alte Rose |
Хайнрих Хайне Старата Роза
|
Eine Rosenknospe war Ward die schönste Ros' im Land, |
Беше роза – малка цветна пъпка, за която моето сърце гореше, но порасна и разцъфна цяла, толкова прекрасна беше. Най-хубавата Роза бе в страната и нея исках да откъсна, но... знаеше тя, как да ме боде с бодлите остри, непрекъснато. Сега, повяхнала, одърпана и не значима, от дъжд и вятър останала без аромат, вече за нея съм “Хайнрих, любими!”, и с обич ме среща като неин познат. Пред мен и зад мен все “Хайнрих” звучи непрестанно с глас сладък и мил, но... от брадичката на тази “хубавица” днес пак ме пробожда бодил. Прекалено остър се оказа този, от брадавицата косъм неоткъснат. “Отивай, мила моя, в манастир или се остави да те обръснат!” |
© Арина Все права защищены