Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе!
И нека да е с дъжд - висок и хладен.
Че ниски бяха всички дъждове
и топли като кръв по мойте длани.
Пак моля, нарисувай ми небе
и ме пусни по него да те диря.
Аз всеки ад прерових, ала не,
не теб, а само себе си намирам.
Днес моля, нарисувай ми небе -
какво като над мене ще се срути!
Не е ли всъщност малко по-добре
небе наместо пръст да те затрупа?
Чуй! Моля! Нарисувай ми небе!
От край до край над тихата ти липса,
която все не спира да расте …
С едно небе
дано да я притисна.
Текст: Росица Петкова
Прочит: Мая Нарлиева