41 973 резултата
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  61  12 
Заплака небето, рони сълзи дълго и тихо.
Дърветата голи зъзнеха, свели ниско чела.
Вятърът палав открадна пъстрите им дрехи
и застла чуден килим върху голата земя.
Скри под него драките, калта, камъни остри, ...
  55 
....Житие & Битие....
Не Циганин, а Бог първо прокле рода и земята,,
проклетията си изрече Tой лично... от устата.
Така и стана... род против род, а ,змията виновна.....
И стана та написа нов завет.. като, "наука "основна.. ...
  21 
Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен,
напрегнатите мисли над прибоя.
Брегът на Странджа бе пред мен, ...
  25 
Да можеше да видиш слънцето,
ах, щеше да плени сърцето ти.
Но не можеш, защото сляпа си —
изгубила си се в тъмното.
Да можеше да чуеш вятъра, ...
  31 
Не съм поет... и ми личи.
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй.
Аз нямам меч, ни пушка с щик. ...
  128 
Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
  41 
Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли с небесата!
Разстила се омайваща вода, ...
  67 
Дори не разбра от какво ме боли
не защото пред теб не застанах,
не защото не пророних сълзи,
не защото премълчах и не казах,
а защото не можеш да разбереш ...
  55 
Вълните прииждат към мене,
а после се плъзгат назад.
Къде сте така устремени –
разбива ви тъмният скат!
Морето безкрайно немее – ...
  23 
Последен полет ви беше това.
Последният път към небесата.
За болка и мъка са тези слова,
за поредни жертви на съдбата.
Тъгувам за летците безутешно аз, ...
  166 
Ще ме засили старостта,
ще ме засели в някой залез –
от див божур, цъфтял в нощта,
ще пие багри изгрев алест.
https://www.youtube.com/watch?v=7o2FaV9udwU ...
  28 
Някои от нас купуваха нова украса всяка Коледа,
при други коледният дух живееше целогодишно.
Някои в точен час всяка неделя се молеха;
а други така живееха, че самият живот им беше молитва.
Някои усърдно спомените запечатаха в снимки, ...
  42 
По-
По-сам от вятъра се лутам
из дебрите на паметта ми
и нещо като зов ме мами,
и ме приема в бащин скут ...
  61 
Бог добър е, ще ме назначи
за пазач на райските градини.
Янаки Петров, „Безработният поет“
От жегата на лятото се скрих
на сянка пред компютъра – да пиша. ...
  47 
За двама ни този ден е надежда,
започнала преди много лета.
И днес в очите ти се оглеждам,
и пак откривам в тях любовта.
Този есенен ден е началото ...
  134  15 
Все още имам бъдеще красиво
и влакът ми не спира да лети.
Но в този свят с илюзии лъжливи
не стига да сме само аз и ти.
Безумията сякаш вкаменяват ...
  38 
Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...
  25 
“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...
  36 
Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...
  37 
Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...
  187  25 
Уж всичко си имам – над главата покрив,
на масата хляб и във чашата вино,
редом с мен приятели, хора любими…
Още се радвам на цвете, птица, небе синьо,
имам сърце и сълза за болката чужда, ...
  122 
От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел, ...
  70 
Измълчах те, сякаш няма
думи за „било“ и „бях“.
И защо да правя драма
от един случаен грях?
По билата трепетливи ...
  53 
Кротко по ръба на утрото,
глупакът безстрашен върви.
Зад него залязло е времето,
пред него - изгрели звезди.
Сърцето му - пламък в мрака, ...
  39 
Ако си студена -
и отвътре наранена.
Ако изплакваш очите си
и прикриваш лицето си.
Ако не допускаш топлина - ...
  44 
Когато ти писне от жегата на това наше слънцестоене.
И от поляни и от магарешки тръни, и от потните гърбове на прашни и млади кончета.
Тогава си спомняш за зимата и колко беше студено.
Как всичко беше сковано от ледовете на тихото време.
Как искаше да се стоплиш, почти прегърнал печката. ...
  76 
Фабиан Перез
"Непрекъснато се боря за един по-романтичен свят, в който жената и мъжът са с дефинирани роли и властта не винаги е целта".
Може би контекста е, че жената трябва да съхрани онази женственост, която е толкова привлекателна за мъжете. И която предизвиква защитническите инстинкти. Както и ...
  51 
Сърцето вижда това, което очите не могат.
Светът се движи воден от сърцата ни.
В летящи хора има много завист и неясна злоба.
Но сърцето лети търси само доброта и любов,
и всеки ден ни то подсказва "не искам" ,"не мога". ...
  186  19 
"Часът и мястото на срещата са известни!" -
днес помним с тези твои думи от екрана
тебе - един от журналистите най-свестни,
но от днес България без своя син остана!
Болка силна изпълва ни душите, ...
  126 
Сиромашията дебне на прага,
излезеш ли навън,
ще те грабне веднага.
Преди живеехме в изолация,
а сега сме в тотална инфлация. ...
  47 
Щом жените от мъже толкова разбират,
то защо съпрузи те днес тъй дълго дирят?
Търсят мъж, атлет поне, да е бог в кревата,
щедър, с пълно портмоне, верен на жената...
Бол пари печелят се с пот или с измама. ...
  43 
Сам съм си достатъчен
в този свят упадъчен,
не искам около мен усмихнати фалшиви лица
с покварени и злобни сърца.
Сам съм си достатъчен, ...
  51 
Пропътувах сто пътеки – и равни, и стръмни.
Дълго крачех из чужди светове – полусветли.
Все подир нещо търчи съществото човешко,
а Духът жадува покоя на безвремие невинно.
Извървях май всички посоки към сърцето си. ...
  65 
Лиянена картина
запазена в резин -
спомен останал от друго време.
Един е и за мен - незаменим.
Струва повече и от тебе. ...
  49 
Понякога си мислиш, че ще е до живот,
Понякога се радваш като малко дете,
Мислиш, че си достигнал самия небосвод,
Волен като птица из яркото синьо небе.
Но изведнъж въздухът ти натежава, ...
  47 
Как искам да съм птица – да летя!
Усещам, че в съня си съм го правила...
Че птицата е толкоз дръзка. Тя
от гравитация се е избавила!
Ако съм птица с огнени крила ...
  179  10  19 
Когато бях, не се очакваше да пазя тихо.
Избирах грешките и си проправях път през тях.
Бях глупава и неразумно много исках,
Да боря истини във мрачен и гротестен свят.
Не се измарях от обидата, от болката, от разтрошените мечтания. ...
  63 
Безмислено е времето, в което
не си обичал истински веднъж,
не си прескачал грапави павета,
не си танцувал под проливен дъжд.
Безмислено е да планираш всичко - ...
  158 
Дъжд.
Цяло ято от капки
ромолят... ромолят...
Уморен от слушане джаз,
съдира паяжините ...
  72 
Предложения
: ??:??