aap
934 резултата
От дете мечтаех стихове да пиша...
светът красив исках с думи да опиша!
Но всеки път започвах с любов но...!?
Вкус горчив душата ми засича.
Не знам ...в мен ли е вината! ...
  253 
Тази нощ звездите са се скрили...
не от свян или от самота.
Небето тъмно крие свойте печали
от срам, че загубили сме човечността.
Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове. ...
  242 
Ако рибата нямаше нужда да плува,
тя щеше да да спазва асфалтните знаци!?
А дали щеше да може да диша,
щом водата и липсва?
Дилема човърка съзнанието,свое ...
  353  13 
Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа. ...
  232 
Сбогувам се с любови и мечти...
без време предавах любовта си.
В отчаян опит на себе си да си простя,
враг станах си и трудно ще се справя.
Защо в нощите будувам...? ...
  240 
Защо тъгата дави ми сърцето ...
защо тъжа за минали неща?
Къде изчезна човешкото в човека!?
Къде е нашата Страна?
От роби превърнахме се в кръвопийци. ...
  263 
Секунда ми трябва... да натисна спусъка.
Секунда от моят живот... и тогава!
Тишина, защо... Боже, приеми ме с любов.
Враговете не изпитват вина... така е.
Смелите първи умират. Вярно е. ...
  259 
Стига вече целувки фалшиви...
Стига лъжи, за добро сътворени.
Стига,Народа загива...Защо, бе?!
Сорос пристига, тъмно...студено.
Играта е на Руска рулетка... ...
  480 
Колко много лъжа има, Господи...
Колко прелюдии ненужни.
Грабят от твойта душа
с безсмислени думи.
Колко грабители търсят изгода... ...
  242 
Защо вятъра гони листата!?
И покой греховен не ни даде стихия...
Стихия, която да дава покой на Света.
Защо вяра загубихме, нали сме хора, Боже.
Тишина, а тя крещи, злосторници: ...
  275 
Лека-полека пак вървим по отъпканата пътека
пак се залъгваме и на изкуствени примамки вярваме. Защо... Избори, обещания и купон за спечелилия, ура поне за тях да има файда.
А Народа, него кучета яли, на него
не сме нищо обещали.
Аплодисменти, селями... Боже!? ...
  260 
Вярвах ,живях,мечтах...
че доброто е манна небесна!?
Заравях,злото,с много добро.
И се прощавах с греховете, но пак...
Величие не се прави с измама, ...
  360 
Ако някой
Ако някой разбере тъгата...
нека да помогне и на мен...
нека обясни ми как да преглътна
тъгата здраво заседнала във мен! ...
  298 
Вятърът знае всичко...
но също умее да назидава.
Промени носи, но също и страх втълпява,
грях, копнеж, измама.
Може също и плексит да ти докара! ...
  206 
Гледам в таз Държава,
че Народа ни за всичко става...
питам се, защо тогава
мачкат нашата Държава.
Грях ли е, че още нас ни има. ...
  635 
Нашествие... на Скакалци!?
Пустиня, пясъкът гори...
но в небето облаци вещаят
гръм, светкавици, потоп.
А някой от трибуната говори... ...
  280 
Мини пола... каре лилаво и червено.
Ботуши до колене... крака изваяни от Бог.
Фигура докрай изпипана, еротика безкрайна.
Флуиди, аромат на екс, тръпка, бум..
Къде изчезна здравият ни сън!? ...
  271 
Заклех се, че верен ще бъда...
на свойте мисли, любови и чувства.
Че ще остана верен на своето аз!
На лошото път да не правя...
Да бъда, винаги човек. ...
  718 
Очи затварям и ти си тук...
С нетърпение отварям, грях,
не си до мене, тук.
Къде си... Мой Ангел!?
Не плачи, сърце... самотника ...
  233 
Съдбата... мисъл, истина и грях.
Оракул, потънал в грях...жезъл!
Смърт. Тишина, героят уморен
с очи просълзени прошепва.
Съдба... врагът дори не клепва. ...
  236 
Ех, любов, къде изчезна...
защо ме избягваш, кажи!?
Защо ме пренебрегваш лъжовно
без да ми носиш мечти...
Любов ти моя, девтствинице безпризорна... ...
  701 
Камуфлажът е измама...
Дреха е на дебнещ, тъмен силует.
Готов във тъмното да гръмне
и последният човек.
Много станаха ловците... ...
  258 
Да кажа ли... казах ви или да замълча!
За загубите, за смърта и пострадалите хора!?
Лъжа ли е, че все още вярваме в това...
че те са избраните да ни водят към доброто.
Не искам да посочвам с пръст... ...
  272 
Блясъка в очите на влюбен...
едва ли ще стоплят Света.
Едва ли ще спре войните...
предизвикани от мечти и любов една.
Сами си вгорчаваме живота, ...
  233 
Сивушка, живяла във време разделно...
време тъй бурно, дори много черно,
но някак успяла от мъките тя
с глътки горчиви душа да въздигне.
Но винаги има... лоши очи!? ...
  206 
Дали сме толкова заспали...
че забравяме какви сме някога били.
Когато обидени бяхме дори на свойте мечти...
Давахме сърце, любов и още нещо...
Бяхме врагове на пошлостта... ...
  286 
Сега, когато звездите искрят в нощта...
и в тъмата търсиш смисъл!
Когато сам си... не тъжи!
Любовта е твоят идол.
Короната, макар измислена... ...
  298 
Силата на моята поезия
е война, неспирна и коварна...
раздираща,уморена гръд.
На моята тъга тъй суеверна.
Болка е когато вечерта съня ми гони... ...
  332 
Пия ,бира,без мезе...
тази вечер ще се ...мре.
не друг а героя дето го света не ще.
Погледи,въпроси...кой е!?
Сигурно измислен е героят! ...
  309 
Валят чувства, притеснение...
Умилкват се, спасение...бум,
мирис на барут!Смърт,кой?
Поета предал мечтата .
Не умееш да споделяш!? ...
  294 
Смолиста нощ валя за кратко...
тежко диша се ,влагата задавя.
Мирисът напомня на пожар
все още дишащ във гората.
Времето е спряло за промени, ...
  275 
Не винаги в живота е така
тъй както сърцето ни желае,
да бъдем истински, и без лъжа
да кажем по-добри сме.
Променяме се ,дали за лошо... ...
  318 
Кога ще почнем да разбираме...
не другите, самите нас.
Да бъдем с времето ни отредено
живеещи без страх.
Кога ще се почувстваме щастливи!? ...
  244 
Когато вятърът престане да бушува...
когато времето часовника ни спре,
когато спрем на лъжи да вярваме
тогава ще сме най-добре.
Но до тогава ще търпим...не себе си ...
  265 
Колко отчаяни трябва да бъдем...
че да се мразим взаимно!?
Толкова скарани с себе си,
че да загубим споделяне.
Самотата поднася ни тъгата ...
  659 
Лъжи ли бяха или надежди скрити...
Мечтания за по добър живот.
Копнежи ,салюти неразбрани
Родина гине без вина...
Аплодисменти някои въдицата ...
  240 
Гавроши, хора незадаващи въпроси...
отнесени, някак безгрижни, но смъртни
получили видение... за какво?
Оргия, тъма, мирис на гнило.
Съдбата, да, тя усмихва се криво. ...
  252 
Когато щуката превърне се във мида...
когато охлюва превърне се в орел.
Акулата превърне се във мряна...
тогава може би ще дойде и мирът.
А днес градушките отнасят... ...
  273 
Дрън, дрън, дрън... хартиена
камбана - няма звън!
Кой ли нея ще я чуе...
и да каже за какво?
Май единствено клисарят ...
  303 
Ден след ден... Народът ни във
грехове потъва, в разруха тъне
нашата земя, оглозгват я, а ние
траем от страх да не изчезне тя.
Но всъщност помагаме на злите, ...
  315 
Предложения
: ??:??