Dendu89
724 резултата
350
1
2
425
1
4
358
3
7
426
2
7
666
3
12
Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...
693
12
22
В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
810
7
17
Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...
714
8
12
654
4
1881
3
7
Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...
512
6
13
368
2
4
Живея под наем, откакто неволно разбрах,
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...
369
7
10
941
3
2
1851
2
10
Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
927
8
11
Не знам дали летях и колко пъти,
но заобичах твоето небе.
Заспивам нощем, слушайки гласа ти
и будя се
единствено за теб. ...
но заобичах твоето небе.
Заспивам нощем, слушайки гласа ти
и будя се
единствено за теб. ...
376
5
13
435
4
5
306
1
3
397
2
3
901
3
6
297
1
3
Здравей! Аз ти пиша от няколко дълги лета,
но все става есен. Дъждът ми размива писмата.
Когато си мислех, че падах, а всъщност летях,
защо не дойде да ми кажеш, че имам дъгата?
Че имам небето, звездите, и птиците… Юг. ...
но все става есен. Дъждът ми размива писмата.
Когато си мислех, че падах, а всъщност летях,
защо не дойде да ми кажеш, че имам дъгата?
Че имам небето, звездите, и птиците… Юг. ...
298
3
6
364
3
2
609
6
9
> Не мога да те имам! Не, не мога!
> Но… дявол да ме вземе, как те искам!
> Защото ти си огън, огън, огън!
> Защото в рутината, ти си рискът.
> Ти, моя мисъл толкова порочна, ...
> Но… дявол да ме вземе, как те искам!
> Защото ти си огън, огън, огън!
> Защото в рутината, ти си рискът.
> Ти, моя мисъл толкова порочна, ...
311
8
8
Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...
564
9
22
1047
8
4
732
4
8
476
6
9
408
4
12
Измислям ти различни имена –
понякога кръщавам те на бури,
на облаци, градушка, на вълнà,
на чувствата, които в мене будиш.
Кръщавам те любов, тъга и смях, ...
понякога кръщавам те на бури,
на облаци, градушка, на вълнà,
на чувствата, които в мене будиш.
Кръщавам те любов, тъга и смях, ...
418
7
16
354
4
6
Най-бялата е тази тишина
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах, ...
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах, ...
1408
16
24
Аз никога не дръзнах да осъждам.
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън, ...
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън, ...
1153
12
29
478
2
4
Протритите ми джинси са на мода
и блузите ми – вече окъсели,
домашният любимец – без порода
мечтите ми – нанякъде поели
и моята любов категорична ...
и блузите ми – вече окъсели,
домашният любимец – без порода
мечтите ми – нанякъде поели
и моята любов категорична ...
329
10
15
755
8
19
615
1
4
727
3
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
