Dendu89
740 резултата
Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
1330
14
26
532
3
8
629
1
715
1
9
643
2
Очите ми – самотен бряг,
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...
409
6
11
557
1
Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
548
8
9
677
5
7
813
5
17
Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
775
13
26
Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
415
3
9
Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...
645
7
20
658
2
7
486
7
8
Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...
1230
11
18
Добър вечер, приятелю стар.
(от приятелства вече ми писна)
Ще споделяме мръсния бар
и ще лъжем, че пак сме на чисто.
Както винаги! Както преди! ...
(от приятелства вече ми писна)
Ще споделяме мръсния бар
и ще лъжем, че пак сме на чисто.
Както винаги! Както преди! ...
987
10
15
По всичко ми приличаш на вълнá
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда ...
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда ...
1458
7
20
Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб, ...
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб, ...
748
9
12
В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях ...
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях ...
454
7
14
1017
10
18
504
4
3
Нощта наметна звездия си шал,
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром. ...
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром. ...
456
6
10
Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...
740
11
31
489
7
592
2
13
711
6
19
Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...
821
10
23
Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...
820
9
19
Остана само чаша гъсто вино
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и ...
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и ...
577
8
24
Даже утре да няма ни лято, ни пролет, ни есен,
от високо да паднем по гръб в оня пагубен ров,
ще превърна вика от тревога във вяра и песен
и ще легна на скута ти, моя безкрайна любов.
Даже утре да свърши водата и въздухът също, ...
от високо да паднем по гръб в оня пагубен ров,
ще превърна вика от тревога във вяра и песен
и ще легна на скута ти, моя безкрайна любов.
Даже утре да свърши водата и въздухът също, ...
496
5
15
Навярно вън е дяволски парад
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим. ...
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим. ...
604
12
22
611
7
14
Ако можех поне за момент
да съм малкото внуче на баба
всички грижи да бъдат за мен,
да не зная цената на хляба.
Да строя от мечтите си храм, ...
да съм малкото внуче на баба
всички грижи да бъдат за мен,
да не зная цената на хляба.
Да строя от мечтите си храм, ...
643
7
9
Щом думите са станали лъжи,
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси. ...
недей да искаш вяра!
Не! Не искай!
Отляво под ребрата ми лежи
една любов, разпадната на липси. ...
679
8
21
Живеят в мене хиляди вълни,
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...
и само дъното им е опора.
От вятъра изграждат си стени
и капките разплискват се нагоре.
Мечтаят да достигнат някой връх, ...
556
3
15
Навярно подранили са разделите,
които до бездомност ме ограбват.
Съдбата се е влюбила във смелите,
а аз със страховете си боравя.
Понякога в петите им се кланям, ...
които до бездомност ме ограбват.
Съдбата се е влюбила във смелите,
а аз със страховете си боравя.
Понякога в петите им се кланям, ...
392
4
11
Щом небето присвие очи,
натежало, започва да плаче.
И земята под него мълчи,
а пък птиците, падайки, грачат.
И посипват полята със кръв ...
натежало, започва да плаче.
И земята под него мълчи,
а пък птиците, падайки, грачат.
И посипват полята със кръв ...
501
7
12
Аз зная, че така те нараних...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност. ...
Да можех само, щях да се накажа!
А вместо да ти звънна,
пиша стих
и още меря чувствата по важност. ...
845
8
16
534
3
11
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
