Dendu89
724 резултата
428
1
6
338
5
14
459
3
17
Там, където звездите угасват
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...
и където умира надеждата
няма щастие в ничия ласка,
а небето е смръщило вежди–
не, не искам сама да отида ...
484
9
13
367
3
6
617
8
14
409
1
5
Не мога да привикна с този свят,
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...
със силата, с която се разпада,
с бездомника, подритнат от богат,
с духовния и градски безпорядък.
Ни с трафика, ни с купищата грим, ...
649
11
16
454
1
2
Посрещаме се с хляб и щипка сол,
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм… ...
420
7
20
Хайде, давай стъпчи гордостта ми в основи
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница ...
и разхвърляй сърцето ми, сякаш е нищо
и не те е обичало искрено… много,
и за теб сякаш аз не живея и дишам.
И съм някоя чужда, глупачка, наивница ...
566
7
12
Мамо, сама ли си, щом ме очакваш да звънна?
Аз не звъня, не защото за тебе забравих,
ала защото животът ме влачи под дъното...
Плащам си грешките, сякаш на стари лихвари.
Знам, че си мислиш, че вече не си ми потребна ...
Аз не звъня, не защото за тебе забравих,
ала защото животът ме влачи под дъното...
Плащам си грешките, сякаш на стари лихвари.
Знам, че си мислиш, че вече не си ми потребна ...
1057
6
17
591
2
9
Тук мирише на страст.
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...
На коняк.
И на теб.
А часовникът спря на
“дванайсет” ...
512
5
10
Аз какво съм? Ни цвете, ни трън, ни крило, нито полет,
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
Аз на птиците нямам куража да литна далече.
На цветятя ми липсва цветът с аромата на пролет,
Аз човек ли съм, щом и човешкото все ми е пречка?
Аз защо се родих, щом не мога да гледам високо ...
365
2
8
Моя вечна любов, разбери
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...
че светът е една въртележка,
и ще дойде момент да горим
и изстинем … съвсем по човешки.
И ще дойде момент на обрат ...
399
10
14
Аз дълго сънувах дъжда,
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...
след който светът е пречистен,
сънувах, че няма вражда
и че не тълкувахме истината.
Сънувах зелени гори ...
425
1
6
429
1
6
381
1
1
442
1
4
Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
1122
7
11
438
5
10
426
2
10
936
2
8
Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
1172
14
26
409
3
8
499
1
607
1
9
512
2
Очите ми – самотен бряг,
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...
321
6
11
429
1
Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
458
8
9
543
5
7
668
5
17
Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
667
13
26
Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
338
3
9
Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...
567
7
20
541
2
7
386
7
8
Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...
1058
11
18
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
